Диана Василева: “Дърворезбата е изкуство със сериозни традиции, върху които трябва да стъпим без страх.”
ИНТЕРВЮ СВЕТЛОМИРА МИНКОВА
С какво се събуждаш и как започва твоята сутрин?
- Събуждам се с усмивка. Така всичко е хубаво от сутринта.
Денят ми започва различно. Понякога тръгвам много бързо от вкъщи, друг път оставам у дома да работя по проектите си. Предпочитам да спя до късно, но дните ми са доста натоварени, затова често ми се налага да ставам рано. Тогава денят ми е по-дълъг и се чувствам в кондиция и пълна с енергия за работа. Когато ми се отдаде възможност да поспя не пропускам.
С какво се занимаваш в момента? Над какво работиш?
- В момента работя паралелно върху няколко проекта. Съчетавам работата на художник-резбар и интериорен дизайнер, но приоритет ми е дърворезбата и посвещавам всяка свободна минута нея. В творчески план усилията ми са насочени към това да впиша личното си усещане в работите си, така че те да ме изразяват най-пълно и най-точно.
Поканиха ме да участвам в резбарска изложба – организира се от Група 9. Темата е много интересна и е предизвикателство за мен, защото трябва да покажа отношението си към жената в живота и в изкуството. Любопитното е, че повечето от участниците са мъже, тоест ще се направи паралел между виждането за жената от двата пола. Задачата е отговорна, а изложбата ще се състои през юни в Трявна.
Изкуството ли те храни или ти храниш него?
Все още не мога еднозначно да кажа, че се издържам само от изкуство, но се стремя към това. Налага ми се да работя и по други проекти. Изкуството храни преди всичко душата ми, а моята цел е аз да създавам значими неща.
,,Летящата птица’’ – “Complete” / ‘’Допълване’’
Ти ли избра изкуството или то те избра?
Избрахме се взаимно. От малка рисувам и стана естествено. В Добрич имах прекрасна учителка – Румяна Стоянова, на която и до ден днешен съм благодарна с цялото си сърце. Тя ме научи да възприемам изкуството като игра. Когато дойде време да кандидатствам, това беше единственото, което исках да правя – да рисувам, да творя.
Вариантите бяха два – Трявна, дърворезба, и Троян, керамика. Родителите ми ми казаха: ,,Няма да правиш чинии – отиваш в Трявна”. Тогава нямах представа какво е дърворезба – по детски знаех само, че искам да рисувам. Разгледах една книжка, „Разговор за дърворезбата” и се разплаках – не разбирах какво виждам и мога да призная, че това, което видях там, не ми хареса. Въпреки това премислих нещата и продължих да се готвя за Трявна. Сега съм сигурна, че направих правилния избор.
През 2007 г. си завършила „Резба“ в Приложното в гр. Трявна, 2010 г. си била магистър в НХА, спец. „Резба“ и 2012 г. си завършила магистратура спец. „Резба“ отново в НХА. Разкажи ми малко повече за това как се запали по дърворезбата?
- Отидох да уча в Трявна, когато бях на 14 години. Атмосферата и спокойствието на малкото занаятчийско градче омагьоса мен и съучениците ми. Събирахме се и рисувахме в стаите си, викахме си модели, а понякога ходихме по гори и поляни. Никога няма да забравя първият ми проект по Резба при Нено Ненчев. Беше ужасен, а аз дори услужливо предложих на съквартирантката ми да нарисувам и нейния. Стана почти същия и на конферанса беше ясно за всички какво сме направили - не знам как не ни изгони от час. Факт е, че дървото беше много труден материал за мен, дори го избягвах, затова рисувах много икони.
Бяхме деца, но благодарение на прекрасните учители там научихме какво богатство е ,,Тревненската школа” и каква отговорност носим завършвайки училище със много годишнина традиция, през което са минали някой от големите имена в българското изобразително изкуство.
Когато дойде време да кандидатствам в академията, бях минала през доста техники, но най-подготвена бях в дърворезбата, която и избрах да уча. Хареса ми, защото тя е нещо, в което мога да изразявам идеите си разностранно – към нея мога да подходя много творчески, много практично или духовно. Позволява ми да правя свободни работи, в които да изразя себе си без рамки; арт мебели, които могат и да бъдат приложими в ежедневието; или иконостаси, където пък има канони, с които авторът трябва да се съобрази.
В академията учих при проф. Петър Бонев , чрез когото преоткрих дървото като материал. Той постави основа под краката ми, като първо ме научи на дисциплина и уважение и към това което правя. Благодарение на това опознах и обикнах материала и повярвах, че има смисъл да работя с него. Дърворезбата е изкуство със сериозни традиции, върху които трябва да стъпим без страх. Те ни дават огромно предимство, важното е да го оценяваме.
,,Летящата птица’’ – “Dare” / ’’Смелост’’
Какво те мотивира? Каква е целта ти?
- Мотивира ме това, че чрез изкуството мога да постигна всичко и най-вече да вълнувам. Мотивира ме, че има още какво да направя. Вдъхновявам се от постиженията в други области на изкуството и си казвам: „Защо пък не, има смисъл”.
Мечтая трудът ми да бъде оценен и един ден да излагам работите си в галерии по света.
Какво казва твоят образ?
- По-важно е какво казват работите ми, те са моят образ.
В какво вярваш?
- В добротата, искреността и стремежа за самоусъвършенстване. В това, че всеки има мисия и е тук, за да направи нещо със себе си. Да се бори, да живее, да пада и да намира сили да се изправи.
Преди една година си специализирала в ,,Site des Arts’’ – Paris. Разкажи ми за престоя си там?
- Наградата за специализация е за магистърската ми дипломна работа – ,,Безкрай”.
Тя е проект, който много исках да реализирам и доста се потрудих. Оцениха труда ми и така в началото на миналата година тръгнах към,,Site des Arts’’. Специализацията там е творческа, имаш пълната свобода и време да правиш каквото искаш. Аз исках докато съм там да събирам впечатления и да усетя творческата атмосферата, да видя какво се е правило и какво се прави по света. Книгите, учебниците и интернет дават много възможности, но да си на мястото, на което се случват нещата сега… в момента е съвсем друго.
В Париж за два месеца заедно с колежката ми Ирина Владимирова посетихме много места, галерии, музеи и арт пространства. Ходихме за седмица и в Лондон.
Видях доста и това промени мисленето и възприятието ми. Преди да си тръгнем, с Ирина направихме обща инсталация в ателието, в което живеехме. Аз работих с фурнир, а тя – с хартия. Получи се интересно, и двете експериментирахме, повлияни от видяното, и резултатът е добро начало на нещо ново. Върнах се много заредена и с голямо желание за работа.
,,Летящата птица’’ – “Romance” / ‘’Романс’’
Как възникна идеята за изложбата ,,Летящата птица’’? Защо се насочи към фотографията?
- Летящата птица е първият ни съвместен проект с фотографката Ина Манева. Тя снима, а аз рисувам. По темата, сюжетите и композициите работим заедно. Изложбата обиколи три галерии в Кипър. Гостувахме в Добрич и Велико Търново и на фестивала ,,Локация център” в Габрово. Галеристите казват, че има голям интерес към изложбата и че се приема добре. За всяко представяне правим по нещо ново. Първо добавихме пет работи – малък формат, които тематично продължават първата част , но са с цвят. След това направихме инсталация с цветни силуети на птици, върху които колажирахме детайли от самата изложба.
И двете с Ина се интерисуваме от връзката между различните изкуства и там намерихме допирна точка. Творецът е творец, независимо от материала и средствата, с които работи. Обожавам дървото, но е тежък материал и понякога имам нужда да поработя с нещо друго. Това ми дава нов поглед върху нещата, с който после се връщам към него с нови сили и енергия.
,,Летящата птица’’ – “Dream” / ‘’Сън ‘’
Кога да очакваме нова изложба от теб?
- Работя, но на този етап не мога да кажа кога ще е следващата ми изложба. Със сигурност ще бъде с дърворезби.
Най-важното за един творец е?
- Да е искрен в това, което прави, и да е много, много работлив.
Занимаваш се и с дизайн? Разкажи ми малко повече?
- Дизайнът дойде като допълнение към основното. Когато започнах да уча в академията, много исках да правя интериори със съвременни дърворезби. За тази цел трябваше да мога да работя на някои дизайнерски програми и започнах да се уча на тях. След това на шега отидох на първото си интервю за работа във фирма за интериорен дизайн и ме взеха. Проектирала съм какво ли не – от луксозни интериори до кухни и шкафове за обувки, но това ми даде много ценен опит и съм щастлива, че минах през всичко. Работата ми като дизайнер ме накара да обичам и оценявам още повече дърворезбата.
Кои български творци харесваш? Любим художник?
- Някои от българските художници, които харесвам са Димитър Казаков, Дечко Узунов, Емил Стойчев, Кольо Карамфилов, Николай Панайотов. От художниците резбари най-много харесвам Антон Дончев – той е доайена на нашата специалност. Борис Гондов също работи в дърво и ми е много интересен.
Интересувам се много от всички изкуства, а театърът ми е любим. За мен той е като вълшебство случващо се пред очите на зрителя. Вдъхновявам се от това, че театърът събира в себе си музика, танци, изобразително изкуство, актьорска игра. Както актьорите изразяват изкуството чрез тялото си, така и ние, художниците, изразяваме себе си в творбите си – винаги правя паралел между тези неща. Откривам себе си чрез тях и в тях. Действа ми ужасно зареждащо, като пътешествие или като разговор с приятел на вълнуващи теми. Много харесвам режисьора Явор Гърдев – възхищавам се на това как успява да прави толкова въздействащи постановки. Често гледам по два пъти някои от тях.
,,Летящата птица’’ – Диптих; “I” “You”/ ‘’Аз’’ ‘’Ти’’
Обичаш ли да четеш? Харесваш ли български писатели? Коя книга четеш в момента?
- Да, много обичам да чета. Малкото време, което имам, инвестирам в литература, свързана с работата ми. Обичам биографични книги, а скоро започнах ,,Физика на тъгата” от Георги Господинов.
Обичаш ли да пътуваш? Къде беше последно? Къде си пътувала?
Обожавам! Пътуването ми дава нови перспективи. Скоро ходих в Трявна, а извън страната ни, последно бях в Полша.
Обичам да се срещам с различни хора и култури, а понякога просто тихо да ги наблюдавам отстрани. Събирам впечатления с всички сетива от всяко ново място. До сега най- много ми хареса в Лондон – там съм била два пъти, защото е много цветно, хората от различни прослойки и култури са един до друг в ежедневието и това става естествено.
Докато бях във Франция, не разбирах французите, сега година по- късно тяхната култура започва да ми става по-близка и по-интересна. В Пошла се чувствах като у дома.
Била съм още в Италия и Гърция, а много искам да отида в Швейцария, Белгия и Германия – дано ми се случи скоро.
Какво мислиш за политическата ситуация в България?
Политиката като цяло е далеч от мен, но не мога да я игнорирам, защото тя променя много от нещата в ежедневието ни и в по-мащабен план.
,,Летящата птица’’ – “Feel” / ,,Чувства’’
Тук или в чужбина?
Със сигурност има причина да съм родена тук. Обичам страната ни, но ми е тъжно, че обстановката е такава. Мечтая за ситуация, в която повече хора ще имат отношение първо към себе си, след това към изкуството и мисля че ние, творците, в голяма степен сме отговорни за това. Ние сме хората, които възпитават това.
Ако трябва да избирам, искам да живея там, където мога да правя това, което обичам.
Имаш ли си анцуг и кога го носиш?
О! Имам няколко. От спортно семейство съм и израснах на стадиона и в спортната зала. Още като бебе баща ми, ми е купили първия анцунг, но така и не станах спортист. Мечтаех да съм като Стефка Костадинова. Закърмена съм със спорта, но напоследък по-често нося работния си гащеризон.
С какво заспиваш?
С мечти!
___________________________________________
Диана Василева - dianavasileva.com
Диана Василева има солидна подготовка по дърворезба – след средното училище по приложни изкуства в Трявна учи в ”Националната художествена академия” Завършва при проф. Петър Бонев. През 2010 година е на второ място на конкурс ,,На биенале без бюджет”, организиран от Съюза на архитектите в България’, за да представи България на Венециаското биенале, а 2012-а й носи Награда от конкурс на Националната художествена академия’ за творческа специализация в Париж – Франция. Взема участия в две дипломантски изложби на НХА, в конкурса Positive- negative ,,Биенале на Българския дизайн” и изложения на НХА в Интер експо център
Образование: 2010/2012 –,, Национална художествена академия’’ гр. София / специалност ,,Резба’’- Магистър; 2007/2010 – ,, Национална художествена академия’’ гр. София / специалност ,,Резба’’- Бакълавър; 2003/2007 – ,,Средно художествено училище за приложни изкуства”- гр. Трявна / специалност ,,Резба’’
Работа: 2008/2013 – Чучулайн/ интериорен дизайнер; 2008/2008 – Сомос- дизайн/ дизайнер на мебели
Стажове: 2011-,, Градска художествена галерия’’ гр. Балчик / Стаж: уредник на галерия
Награди: 2012- ,,Site des Arts’’ – Paris – награда за специализация – ,,Национална художествена академия ‘’; 2010 – Второ място в конкурс: ,, На биенале без бюджет’’ организиран от ,,Съюза на архитектите в България’’ , целящ да представи България на Биeналето във Венеция (,,La Bianale Di Veneciq ‘’ )
Участия и изложби: 2013 – Участие във фестивал ,,Локация център” – инсталация в двора на НГПИ – гр. Трявна; 2013- Пленер за дърворезба в Горки Велки- Полша- организиран от ,,Фондация Зофи Косак”; 2013- Участие в обща изложба ,,Свободно пространство” – Президентството на република България; 2013- Резидент ,Site des Arts’’ – Paris 2012 – Изложба ,,Летящата птица’’ – Глаерия ,,Таралеж’’ – гр. Търново2012- 4/1 – Кураторска изложба на Силвия Неделчева – гр. Габрово Читалище ,,Хлебната къща’’; 2012- Участие в изложба ,,Тревненската школа традиция и съвременност’’- Национална гимназия за приложни изкуства- Трявна – Народно събрание; 2012- Участие в обща изложба на НХА в Societe Generale Expres BANK; 2012- Изложба ,,Летящата птица’’ – Градска галерия- гр. Добрич2012- ,,Site des Arts’’ Paris – награда на НХА2012- Участие: Дипломна изложба – НХА; 2011- Участие в изложбата на второто ,,Биенале на българския дизайн’’; 2011 – Съвместна изложба с фотографката Ина Манева; ,,Bird That Flies’’ галерия ,,Character’’ – Кипър, Лимасол; 2010 – Участие в благотворителна изложба ,,След лед’’ организирана от ,,Национална художествена академия”; 2010 – Участие в конкурс ,,Positive- negative’’ за еко мебели
ИНТЕРВЮ СВЕТЛОМИРА МИНКОВА
С какво се събуждаш и как започва твоята сутрин?
- Събуждам се с усмивка. Така всичко е хубаво от сутринта.
Денят ми започва различно. Понякога тръгвам много бързо от вкъщи, друг път оставам у дома да работя по проектите си. Предпочитам да спя до късно, но дните ми са доста натоварени, затова често ми се налага да ставам рано. Тогава денят ми е по-дълъг и се чувствам в кондиция и пълна с енергия за работа. Когато ми се отдаде възможност да поспя не пропускам.
Денят ми започва различно. Понякога тръгвам много бързо от вкъщи, друг път оставам у дома да работя по проектите си. Предпочитам да спя до късно, но дните ми са доста натоварени, затова често ми се налага да ставам рано. Тогава денят ми е по-дълъг и се чувствам в кондиция и пълна с енергия за работа. Когато ми се отдаде възможност да поспя не пропускам.
С какво се занимаваш в момента? Над какво работиш?
- В момента работя паралелно върху няколко проекта. Съчетавам работата на художник-резбар и интериорен дизайнер, но приоритет ми е дърворезбата и посвещавам всяка свободна минута нея. В творчески план усилията ми са насочени към това да впиша личното си усещане в работите си, така че те да ме изразяват най-пълно и най-точно.
Поканиха ме да участвам в резбарска изложба – организира се от Група 9. Темата е много интересна и е предизвикателство за мен, защото трябва да покажа отношението си към жената в живота и в изкуството. Любопитното е, че повечето от участниците са мъже, тоест ще се направи паралел между виждането за жената от двата пола. Задачата е отговорна, а изложбата ще се състои през юни в Трявна.
Поканиха ме да участвам в резбарска изложба – организира се от Група 9. Темата е много интересна и е предизвикателство за мен, защото трябва да покажа отношението си към жената в живота и в изкуството. Любопитното е, че повечето от участниците са мъже, тоест ще се направи паралел между виждането за жената от двата пола. Задачата е отговорна, а изложбата ще се състои през юни в Трявна.
Изкуството ли те храни или ти храниш него?
Все още не мога еднозначно да кажа, че се издържам само от изкуство, но се стремя към това. Налага ми се да работя и по други проекти. Изкуството храни преди всичко душата ми, а моята цел е аз да създавам значими неща.
,,Летящата птица’’ – “Complete” / ‘’Допълване’’
Ти ли избра изкуството или то те избра?
Избрахме се взаимно. От малка рисувам и стана естествено. В Добрич имах прекрасна учителка – Румяна Стоянова, на която и до ден днешен съм благодарна с цялото си сърце. Тя ме научи да възприемам изкуството като игра. Когато дойде време да кандидатствам, това беше единственото, което исках да правя – да рисувам, да творя.
Вариантите бяха два – Трявна, дърворезба, и Троян, керамика. Родителите ми ми казаха: ,,Няма да правиш чинии – отиваш в Трявна”. Тогава нямах представа какво е дърворезба – по детски знаех само, че искам да рисувам. Разгледах една книжка, „Разговор за дърворезбата” и се разплаках – не разбирах какво виждам и мога да призная, че това, което видях там, не ми хареса. Въпреки това премислих нещата и продължих да се готвя за Трявна. Сега съм сигурна, че направих правилния избор.
Вариантите бяха два – Трявна, дърворезба, и Троян, керамика. Родителите ми ми казаха: ,,Няма да правиш чинии – отиваш в Трявна”. Тогава нямах представа какво е дърворезба – по детски знаех само, че искам да рисувам. Разгледах една книжка, „Разговор за дърворезбата” и се разплаках – не разбирах какво виждам и мога да призная, че това, което видях там, не ми хареса. Въпреки това премислих нещата и продължих да се готвя за Трявна. Сега съм сигурна, че направих правилния избор.
През 2007 г. си завършила „Резба“ в Приложното в гр. Трявна, 2010 г. си била магистър в НХА, спец. „Резба“ и 2012 г. си завършила магистратура спец. „Резба“ отново в НХА. Разкажи ми малко повече за това как се запали по дърворезбата?
- Отидох да уча в Трявна, когато бях на 14 години. Атмосферата и спокойствието на малкото занаятчийско градче омагьоса мен и съучениците ми. Събирахме се и рисувахме в стаите си, викахме си модели, а понякога ходихме по гори и поляни. Никога няма да забравя първият ми проект по Резба при Нено Ненчев. Беше ужасен, а аз дори услужливо предложих на съквартирантката ми да нарисувам и нейния. Стана почти същия и на конферанса беше ясно за всички какво сме направили - не знам как не ни изгони от час. Факт е, че дървото беше много труден материал за мен, дори го избягвах, затова рисувах много икони.
Бяхме деца, но благодарение на прекрасните учители там научихме какво богатство е ,,Тревненската школа” и каква отговорност носим завършвайки училище със много годишнина традиция, през което са минали някой от големите имена в българското изобразително изкуство.
Когато дойде време да кандидатствам в академията, бях минала през доста техники, но най-подготвена бях в дърворезбата, която и избрах да уча. Хареса ми, защото тя е нещо, в което мога да изразявам идеите си разностранно – към нея мога да подходя много творчески, много практично или духовно. Позволява ми да правя свободни работи, в които да изразя себе си без рамки; арт мебели, които могат и да бъдат приложими в ежедневието; или иконостаси, където пък има канони, с които авторът трябва да се съобрази.
В академията учих при проф. Петър Бонев , чрез когото преоткрих дървото като материал. Той постави основа под краката ми, като първо ме научи на дисциплина и уважение и към това което правя. Благодарение на това опознах и обикнах материала и повярвах, че има смисъл да работя с него. Дърворезбата е изкуство със сериозни традиции, върху които трябва да стъпим без страх. Те ни дават огромно предимство, важното е да го оценяваме.
Бяхме деца, но благодарение на прекрасните учители там научихме какво богатство е ,,Тревненската школа” и каква отговорност носим завършвайки училище със много годишнина традиция, през което са минали някой от големите имена в българското изобразително изкуство.
Когато дойде време да кандидатствам в академията, бях минала през доста техники, но най-подготвена бях в дърворезбата, която и избрах да уча. Хареса ми, защото тя е нещо, в което мога да изразявам идеите си разностранно – към нея мога да подходя много творчески, много практично или духовно. Позволява ми да правя свободни работи, в които да изразя себе си без рамки; арт мебели, които могат и да бъдат приложими в ежедневието; или иконостаси, където пък има канони, с които авторът трябва да се съобрази.
В академията учих при проф. Петър Бонев , чрез когото преоткрих дървото като материал. Той постави основа под краката ми, като първо ме научи на дисциплина и уважение и към това което правя. Благодарение на това опознах и обикнах материала и повярвах, че има смисъл да работя с него. Дърворезбата е изкуство със сериозни традиции, върху които трябва да стъпим без страх. Те ни дават огромно предимство, важното е да го оценяваме.
,,Летящата птица’’ – “Dare” / ’’Смелост’’
Какво те мотивира? Каква е целта ти?
- Мотивира ме това, че чрез изкуството мога да постигна всичко и най-вече да вълнувам. Мотивира ме, че има още какво да направя. Вдъхновявам се от постиженията в други области на изкуството и си казвам: „Защо пък не, има смисъл”.
Мечтая трудът ми да бъде оценен и един ден да излагам работите си в галерии по света.
Мечтая трудът ми да бъде оценен и един ден да излагам работите си в галерии по света.
Какво казва твоят образ?
- По-важно е какво казват работите ми, те са моят образ.
В какво вярваш?
В какво вярваш?
- В добротата, искреността и стремежа за самоусъвършенстване. В това, че всеки има мисия и е тук, за да направи нещо със себе си. Да се бори, да живее, да пада и да намира сили да се изправи.
Преди една година си специализирала в ,,Site des Arts’’ – Paris. Разкажи ми за престоя си там?
- Наградата за специализация е за магистърската ми дипломна работа – ,,Безкрай”.
Тя е проект, който много исках да реализирам и доста се потрудих. Оцениха труда ми и така в началото на миналата година тръгнах към,,Site des Arts’’. Специализацията там е творческа, имаш пълната свобода и време да правиш каквото искаш. Аз исках докато съм там да събирам впечатления и да усетя творческата атмосферата, да видя какво се е правило и какво се прави по света. Книгите, учебниците и интернет дават много възможности, но да си на мястото, на което се случват нещата сега… в момента е съвсем друго.
В Париж за два месеца заедно с колежката ми Ирина Владимирова посетихме много места, галерии, музеи и арт пространства. Ходихме за седмица и в Лондон.
Видях доста и това промени мисленето и възприятието ми. Преди да си тръгнем, с Ирина направихме обща инсталация в ателието, в което живеехме. Аз работих с фурнир, а тя – с хартия. Получи се интересно, и двете експериментирахме, повлияни от видяното, и резултатът е добро начало на нещо ново. Върнах се много заредена и с голямо желание за работа.
Тя е проект, който много исках да реализирам и доста се потрудих. Оцениха труда ми и така в началото на миналата година тръгнах към,,Site des Arts’’. Специализацията там е творческа, имаш пълната свобода и време да правиш каквото искаш. Аз исках докато съм там да събирам впечатления и да усетя творческата атмосферата, да видя какво се е правило и какво се прави по света. Книгите, учебниците и интернет дават много възможности, но да си на мястото, на което се случват нещата сега… в момента е съвсем друго.
В Париж за два месеца заедно с колежката ми Ирина Владимирова посетихме много места, галерии, музеи и арт пространства. Ходихме за седмица и в Лондон.
Видях доста и това промени мисленето и възприятието ми. Преди да си тръгнем, с Ирина направихме обща инсталация в ателието, в което живеехме. Аз работих с фурнир, а тя – с хартия. Получи се интересно, и двете експериментирахме, повлияни от видяното, и резултатът е добро начало на нещо ново. Върнах се много заредена и с голямо желание за работа.
,,Летящата птица’’ – “Romance” / ‘’Романс’’
Как възникна идеята за изложбата ,,Летящата птица’’? Защо се насочи към фотографията?
- Летящата птица е първият ни съвместен проект с фотографката Ина Манева. Тя снима, а аз рисувам. По темата, сюжетите и композициите работим заедно. Изложбата обиколи три галерии в Кипър. Гостувахме в Добрич и Велико Търново и на фестивала ,,Локация център” в Габрово. Галеристите казват, че има голям интерес към изложбата и че се приема добре. За всяко представяне правим по нещо ново. Първо добавихме пет работи – малък формат, които тематично продължават първата част , но са с цвят. След това направихме инсталация с цветни силуети на птици, върху които колажирахме детайли от самата изложба.
И двете с Ина се интерисуваме от връзката между различните изкуства и там намерихме допирна точка. Творецът е творец, независимо от материала и средствата, с които работи. Обожавам дървото, но е тежък материал и понякога имам нужда да поработя с нещо друго. Това ми дава нов поглед върху нещата, с който после се връщам към него с нови сили и енергия.
И двете с Ина се интерисуваме от връзката между различните изкуства и там намерихме допирна точка. Творецът е творец, независимо от материала и средствата, с които работи. Обожавам дървото, но е тежък материал и понякога имам нужда да поработя с нещо друго. Това ми дава нов поглед върху нещата, с който после се връщам към него с нови сили и енергия.
,,Летящата птица’’ – “Dream” / ‘’Сън ‘’
Кога да очакваме нова изложба от теб?
- Работя, но на този етап не мога да кажа кога ще е следващата ми изложба. Със сигурност ще бъде с дърворезби.
Най-важното за един творец е?
- Да е искрен в това, което прави, и да е много, много работлив.
Занимаваш се и с дизайн? Разкажи ми малко повече?
- Дизайнът дойде като допълнение към основното. Когато започнах да уча в академията, много исках да правя интериори със съвременни дърворезби. За тази цел трябваше да мога да работя на някои дизайнерски програми и започнах да се уча на тях. След това на шега отидох на първото си интервю за работа във фирма за интериорен дизайн и ме взеха. Проектирала съм какво ли не – от луксозни интериори до кухни и шкафове за обувки, но това ми даде много ценен опит и съм щастлива, че минах през всичко. Работата ми като дизайнер ме накара да обичам и оценявам още повече дърворезбата.
Кои български творци харесваш? Любим художник?
- Някои от българските художници, които харесвам са Димитър Казаков, Дечко Узунов, Емил Стойчев, Кольо Карамфилов, Николай Панайотов. От художниците резбари най-много харесвам Антон Дончев – той е доайена на нашата специалност. Борис Гондов също работи в дърво и ми е много интересен.
Интересувам се много от всички изкуства, а театърът ми е любим. За мен той е като вълшебство случващо се пред очите на зрителя. Вдъхновявам се от това, че театърът събира в себе си музика, танци, изобразително изкуство, актьорска игра. Както актьорите изразяват изкуството чрез тялото си, така и ние, художниците, изразяваме себе си в творбите си – винаги правя паралел между тези неща. Откривам себе си чрез тях и в тях. Действа ми ужасно зареждащо, като пътешествие или като разговор с приятел на вълнуващи теми. Много харесвам режисьора Явор Гърдев – възхищавам се на това как успява да прави толкова въздействащи постановки. Често гледам по два пъти някои от тях.
Интересувам се много от всички изкуства, а театърът ми е любим. За мен той е като вълшебство случващо се пред очите на зрителя. Вдъхновявам се от това, че театърът събира в себе си музика, танци, изобразително изкуство, актьорска игра. Както актьорите изразяват изкуството чрез тялото си, така и ние, художниците, изразяваме себе си в творбите си – винаги правя паралел между тези неща. Откривам себе си чрез тях и в тях. Действа ми ужасно зареждащо, като пътешествие или като разговор с приятел на вълнуващи теми. Много харесвам режисьора Явор Гърдев – възхищавам се на това как успява да прави толкова въздействащи постановки. Често гледам по два пъти някои от тях.
,,Летящата птица’’ – Диптих; “I” “You”/ ‘’Аз’’ ‘’Ти’’
Обичаш ли да четеш? Харесваш ли български писатели? Коя книга четеш в момента?
- Да, много обичам да чета. Малкото време, което имам, инвестирам в литература, свързана с работата ми. Обичам биографични книги, а скоро започнах ,,Физика на тъгата” от Георги Господинов.
- Да, много обичам да чета. Малкото време, което имам, инвестирам в литература, свързана с работата ми. Обичам биографични книги, а скоро започнах ,,Физика на тъгата” от Георги Господинов.
Обичаш ли да пътуваш? Къде беше последно? Къде си пътувала?
Обожавам! Пътуването ми дава нови перспективи. Скоро ходих в Трявна, а извън страната ни, последно бях в Полша.
Обичам да се срещам с различни хора и култури, а понякога просто тихо да ги наблюдавам отстрани. Събирам впечатления с всички сетива от всяко ново място. До сега най- много ми хареса в Лондон – там съм била два пъти, защото е много цветно, хората от различни прослойки и култури са един до друг в ежедневието и това става естествено.
Докато бях във Франция, не разбирах французите, сега година по- късно тяхната култура започва да ми става по-близка и по-интересна. В Пошла се чувствах като у дома.
Била съм още в Италия и Гърция, а много искам да отида в Швейцария, Белгия и Германия – дано ми се случи скоро.
Обичам да се срещам с различни хора и култури, а понякога просто тихо да ги наблюдавам отстрани. Събирам впечатления с всички сетива от всяко ново място. До сега най- много ми хареса в Лондон – там съм била два пъти, защото е много цветно, хората от различни прослойки и култури са един до друг в ежедневието и това става естествено.
Докато бях във Франция, не разбирах французите, сега година по- късно тяхната култура започва да ми става по-близка и по-интересна. В Пошла се чувствах като у дома.
Била съм още в Италия и Гърция, а много искам да отида в Швейцария, Белгия и Германия – дано ми се случи скоро.
Какво мислиш за политическата ситуация в България?
Политиката като цяло е далеч от мен, но не мога да я игнорирам, защото тя променя много от нещата в ежедневието ни и в по-мащабен план.
,,Летящата птица’’ – “Feel” / ,,Чувства’’
Тук или в чужбина?
Със сигурност има причина да съм родена тук. Обичам страната ни, но ми е тъжно, че обстановката е такава. Мечтая за ситуация, в която повече хора ще имат отношение първо към себе си, след това към изкуството и мисля че ние, творците, в голяма степен сме отговорни за това. Ние сме хората, които възпитават това.
Ако трябва да избирам, искам да живея там, където мога да правя това, което обичам.
Ако трябва да избирам, искам да живея там, където мога да правя това, което обичам.
Имаш ли си анцуг и кога го носиш?
О! Имам няколко. От спортно семейство съм и израснах на стадиона и в спортната зала. Още като бебе баща ми, ми е купили първия анцунг, но така и не станах спортист. Мечтаех да съм като Стефка Костадинова. Закърмена съм със спорта, но напоследък по-често нося работния си гащеризон.
С какво заспиваш?
С мечти!
___________________________________________
Диана Василева - dianavasileva.com
Диана Василева има солидна подготовка по дърворезба – след средното училище по приложни изкуства в Трявна учи в ”Националната художествена академия” Завършва при проф. Петър Бонев. През 2010 година е на второ място на конкурс ,,На биенале без бюджет”, организиран от Съюза на архитектите в България’, за да представи България на Венециаското биенале, а 2012-а й носи Награда от конкурс на Националната художествена академия’ за творческа специализация в Париж – Франция. Взема участия в две дипломантски изложби на НХА, в конкурса Positive- negative ,,Биенале на Българския дизайн” и изложения на НХА в Интер експо център
Образование: 2010/2012 –,, Национална художествена академия’’ гр. София / специалност ,,Резба’’- Магистър; 2007/2010 – ,, Национална художествена академия’’ гр. София / специалност ,,Резба’’- Бакълавър; 2003/2007 – ,,Средно художествено училище за приложни изкуства”- гр. Трявна / специалност ,,Резба’’
Работа: 2008/2013 – Чучулайн/ интериорен дизайнер; 2008/2008 – Сомос- дизайн/ дизайнер на мебели
Стажове: 2011-,, Градска художествена галерия’’ гр. Балчик / Стаж: уредник на галерия
Награди: 2012- ,,Site des Arts’’ – Paris – награда за специализация – ,,Национална художествена академия ‘’; 2010 – Второ място в конкурс: ,, На биенале без бюджет’’ организиран от ,,Съюза на архитектите в България’’ , целящ да представи България на Биeналето във Венеция (,,La Bianale Di Veneciq ‘’ )
Участия и изложби: 2013 – Участие във фестивал ,,Локация център” – инсталация в двора на НГПИ – гр. Трявна; 2013- Пленер за дърворезба в Горки Велки- Полша- организиран от ,,Фондация Зофи Косак”; 2013- Участие в обща изложба ,,Свободно пространство” – Президентството на република България; 2013- Резидент ,Site des Arts’’ – Paris 2012 – Изложба ,,Летящата птица’’ – Глаерия ,,Таралеж’’ – гр. Търново2012- 4/1 – Кураторска изложба на Силвия Неделчева – гр. Габрово Читалище ,,Хлебната къща’’; 2012- Участие в изложба ,,Тревненската школа традиция и съвременност’’- Национална гимназия за приложни изкуства- Трявна – Народно събрание; 2012- Участие в обща изложба на НХА в Societe Generale Expres BANK; 2012- Изложба ,,Летящата птица’’ – Градска галерия- гр. Добрич2012- ,,Site des Arts’’ Paris – награда на НХА2012- Участие: Дипломна изложба – НХА; 2011- Участие в изложбата на второто ,,Биенале на българския дизайн’’; 2011 – Съвместна изложба с фотографката Ина Манева; ,,Bird That Flies’’ галерия ,,Character’’ – Кипър, Лимасол; 2010 – Участие в благотворителна изложба ,,След лед’’ организирана от ,,Национална художествена академия”; 2010 – Участие в конкурс ,,Positive- negative’’ за еко мебели
