Прости ми!

Страх ме беше!

От какво и аз не знам.

Сама създадох илюзорните проблеми.

Сама ще ги реша. Позволи ми!

Ако не успея застани до мен и помогни ми.

Шептях Обичам те-  на ум!

Платоничното прерастна във космично.

Треперех  от вълнение.

Душата ми-  и тя не спря.

Отново искам да усетя топлината в прегръдката ни.

И онова Обичам те на ум-  без да чакам да го чуя!

Да се слеем без страха ми-  дали ще свърши и кога.

Да го направим чисто...!

Просто ей така.

Целувам те със цялото си тяло. Със всичките си сетива.

Без да искам да е вечно-  инъче ще умра.

После пак ще заживея. Пак от нея- любовта!

Прости ми! Задуших те май!

Докато мисля-  не докато чувствам!

Та нали когато двама души се обичат,

Те си дават просто свобода, а не я отричат.

Позволи ми!

11.02.2014

Защото теб обичам! 

,, След години се сещай за мен. Сещай се за усмивката, която те изгаряше и за погледа, който те пленяваше.  Сещай се за тогава, когато бяхме щастливи заедно. Сещай се за всички обещания, които не изпълнихме..помни ги и тях..’’ 

Обичаш ли ме- зная?  Ще останеш ли със мен?

 Няма да попитам! В мен е - толкова е силно!

 Остава път на пред... 

Знам, не е малко!  Знам дори, че е много!

Трудно е да се откажеш от най- истинските, чувства и желания.

Силни, чисти- понякога повече от мен!

Обичам теб!  Теб обичам!  Ще запазя мислите си не изречени!

Без да искаш, ме накара да науча най- важното за любовта:

,,Незрелите хора, влюбвайки се, взаимно унищожават свободата си, създават робство и затвор. Зрелите хора, в любовта си помагат един на друг да бъдат свободни, те си помагат един на друг да унищожат всички видове робство...’’

Затова ще повикам моята мъдрост и ще оставя липсата ти да боли.

Знам, няма добро или зло............ продължавам с вяра в бъдещето, вяра в теб, в мен,  в  безграничното приятелство.

Ще пия и ще пея за прекрасните мигове, които изживяхме. За още по прекрасните, които предстоят!

12.01.2013