Любимото ми интервю!

 Голяма благодарност на Стоян Чобанов!

 за в. Словото днес

1   .      Коя си ти Диана

Човек на изкуството, обичам, живея и мечтая всяка секунда. Раждам се и умурам по няколко пъти на ден и вярвам , че има смисъл да сме добри и отданедни на това което правим с цялата си душа.

Казвам се Диана Василева, Родена съм в гр. Добрич, много време живеех в Трявна. Израстнах в спортно смейство, но от много малка се занимавам с изобразително изкуство. Първо ходех на школа в читалището, след това отидох да уча в Трявна дърворезба и накрая завърших в художествена академия.

2   .      Какво се случи в Трявна

Когато дойде врема да кандидатствам след 7 клас-  исках да се занамвам само с рисуване и реших да уча в Троян, но родителите ми е ме пуснаха, защото училището не им хареса и казаха - или отиваш в Трявна или оставаш тук.  Естетвено избрах да тръгна за там.  Благодарна съм, че така стана.

Града много  ме промени.  В Трявна бяха едни от най хубавите моменти в  живота ми.  Прекрасна атмосфера- градче с  приятни хора,  малки улчики и занаятчииски ателиета.  Добри приятели и учители които  никога няма да забравя.  И всичко необходимо за един творец, дух , среда.

3   .      Има ли душа дървото

Има, нещо много специално в него. Живо е!  Всяко си има  негов характер, негови особености.  Много време се борих с материала. Трудно ми беше и не го разбирах. Заобичах го когато застанах лице в лице с него.

4   .      Коя е най мащабната ти работа и какво казваш с нея          

Най- мащабната ми работа се казва ,,Безкрай''.  Преди да започна да работя по нея имах задача да проектирам църковен иконостас. ,,Колелото на живота за мен беше един от най- интересните елементи.

5   .      Според  теб защо от президента ти откупи творбата

Основна заради няколко неща:

Мащаб, труд и концепция.

6   .      Какво се случи във Венеция

Бах там за кратко, на биеналето за архитектура и дизайн през 2010.  Момента за мен беше ключов. Сетивата и душата ми се отвориха. Токлова много изкуство, толкова много информация... Ходенето ми там ме провокира, отвори ме към другите изкуства. Започнах по- силно да се интерисувам от връзката между тях. От въздействието им върху човека.

7   .       А обичаш ли Париж ....

А ти? Това е моят любим град.

При мен не е точно така. Париж ми хареса, но не успях да почувствам, че е моят град. Най- хубавото от времето в Париж е пътуването ми до Лондон... и естествено, пак си изпуснах транспорта на обратно. Почти винаги го правя там.

8   .      Кои са стихиите които бушуват в теб . 
         Не знам кои са, но са тук и просто бушуват.

9   .       А сега на къде.

 Не знам на къде , но знам как.

1   .   Кажи тогава как.

 С любов обич към живота и любов към изкусвото. Постоянство и  дисциплина в работата, защото поне в мояте без тях нищо не се получава.

1   .  Дианче,  трябва да ти кажа, чеи това интервю има край...

Както всичко хубаво.

 Любимото ми интервю!

 Голяма благодарност на Стоян Чобанов!

 за в. Словото днес

1   .      Коя си ти Диана

Човек на изкуството, обичам, живея и мечтая всяка секунда. Раждам се и умурам по няколко пъти на ден и вярвам , че има смисъл да сме добри и отданедни на това което правим с цялата си душа.

Казвам се Диана Василева, Родена съм в гр. Добрич, много време живеех в Трявна. Израстнах в спортно смейство, но от много малка се занимавам с изобразително изкуство. Първо ходех на школа в читалището, след това отидох да уча в Трявна дърворезба и накрая завърших в художествена академия.

2   .      Какво се случи в Трявна

Когато дойде врема да кандидатствам след 7 клас-  исках да се занамвам само с рисуване и реших да уча в Троян, но родителите ми е ме пуснаха, защото училището не им хареса и казаха - или отиваш в Трявна или оставаш тук.  Естетвено избрах да тръгна за там.  Благодарна съм, че така стана.

Града много  ме промени.  В Трявна бяха едни от най хубавите моменти в  живота ми.  Прекрасна атмосфера- градче с  приятни хора,  малки улчики и занаятчииски ателиета.  Добри приятели и учители които  никога няма да забравя.  И всичко необходимо за един творец, дух , среда.

3   .      Има ли душа дървото

Има, нещо много специално в него. Живо е!  Всяко си има  негов характер, негови особености.  Много време се борих с материала. Трудно ми беше и не го разбирах. Заобичах го когато застанах лице в лице с него.

4   .      Коя е най мащабната ти работа и какво казваш с нея          

Най- мащабната ми работа се казва ,,Безкрай''.  Преди да започна да работя по нея имах задача да проектирам църковен иконостас. ,,Колелото на живота за мен беше един от най- интересните елементи.

5   .      Според  теб защо от президента ти откупи творбата

Основна заради няколко неща:

Мащаб, труд и концепция.

6   .      Какво се случи във Венеция

Бах там за кратко, на биеналето за архитектура и дизайн през 2010.  Момента за мен беше ключов. Сетивата и душата ми се отвориха. Токлова много изкуство, толкова много информация... Ходенето ми там ме провокира, отвори ме към другите искуства. Започнах по- силно да се интерисувам от връзката между тях. От въздействието им върху човека.

7   .       А обичаш ли Париж ....

А ти? Това е моят любим град.

При мен не е точно така. Париж ми хареса, но не успях да почувствам, че е моят град.

8   .      Кои са стихиите които бушуват в теб .

9   .       А сега на къде.

 Не знам на къде , но знам как.

1   .   Кажи тогава как.

 С любов обич към живота и любов към изкусвото. Постоянство и  дисциплина в работата, защото поне в мояте без тях нищо не се получава.

1   .  Дианче,  трябва да ти кажа, чеи това интервю има край...

Както всичко хубаво.

ВЪЛШЕБСТВА ОТ ДЪРВО

Днес във френският лицей имаше празник по случай края на годината. Правих отворено ателие по дърворезба и съм много щастлива. Имаше огромен интерес. Не можех да смогна и да обърна толкова внимание колкото искам на всяко от децата. Нямах и време за снимки- затова имам само една :) 

   Започнах да се занимавам с изкуства, заради първата ми учителка по рисуване. До ден днешен съм и благодарна и винаги ще бъда! Затова смятам, за моя мисия да споделям знанията си и да заразя и други с обичта ми към изкуството чрез което опознавам света.

Септември месец стартирахме клуб,  в който се изучава по дърворезба. Мястото е Френски лицей Виктор Юго. Казва се ''Вълшебства от дърво''. За да се превърне от идеа в  реалност се погрижи  Мариана Аккапарт от  сдружение ''Орфееви земи''. 

Дърворезбата безгранично изкуство а дървото е естествен и екологичен материал, който все повече ще присъства в ежедневието ни. Освен това има огромни пластични и художествени качества.  Използва се в занаятчийството и приложните изкуства, архитектурата, интериорния дизайн, дори и за направата на музикални инструменти. Опознаването му и работата с него подтиква детето към разбиране и изучаване и изследване на околната среда. Курса има за цел да изостри наблюдателността на децата. Да провокира тяхната креативност и комбинативност чрез изкуството.

Дървото на пръв поглед е труден материал, който изисква повече време за обработка. Това в същност е много положително. Чрез работата с него у децата се развиват навици като последователност, търпеливост и постоянство в заниманията по един приятен начин. Насърчава се творческия подход на мислене и изобретателност във всеки.  Детето се подготвя, за  учене, труд и пълноценен живот като възрастен именно, чрез определен вид дейности.

МЯСТОТО И ХОРАТА ОТ КОИТО НАУЧИХ МНОГО  

БЛАГОДАРЯ!

Резбарството – да изразиш душата си върху парче дърво

публикувано на 28.03.12 в 07:32 / 1650 преглеждания

Автор: Мария Пеева

Дърворезба на студенти от Националната художествена академия

Снимка: Мария Пеева

© Снимка: www.tryavna-museum.com

Резбата е не просто дялкане с длето, а истинско изкуство, изискващо сериозни изобразителни умения у човека, който влага душата си в парче дърво. Познат още у древните славяни, този похват за художествена обработка на дървесината е един от най-старите занаяти в България, която се слави с изкусните си майстори-резбари. Миниатюри на библейски сцени, изобразени в иконостаси, олтари, кръстове и църковни порти; слънца, „греещи” от таваните на възрожденски къщи; флорални и животински мотиви, вплетени в перилa или мебели – това са само част от изящните им творби. 
Разцвет на резбата като приложно изкуство се наблюдава по време на Възраждането. Тогава в Дебър, Банско, Трявна и Калофер се обособяват прочути художествени школи по дърворезба.

Тези школи са доста условни и преди всичко са ограничени като географско понятие – разказва за Радио България един от най-изтъкнатите съвременни резбари, проф. Антон Дончев. – Школата се обуславя от факта, че самото изкуство се е развивало в затворения семеен кръг. Инструментите и уменията са се предавали от баща на син, само в рамките на фамилията. Вътре в самата стилистика нещата са много преплетени, тъй като много от резбарите са пътували и творили на различни места.

По темата за школите в това изкуство интересни факти научаваме и от ръководителя на специалност „Резба” в Националната художествена академия проф. Петър Бонев.

За школи може да се говори в онова време, когато работата се е вършела от много резбари. Малцина от тях са оставили подписа си под творбите, защото е било без значение кой го е направил, тъй като резбата е изработена по Божията воля – обяснява проф. Бонев. – Основно тази традиция се е развила като църковна, защото битът на обикновения българин не е бил такъв, че да може да си позволи да има резбовани тавани, шкафове, скринове или долапи. Те са били основно в богатите къщи. Църквата е била мястото, където се е развивала пластичната култура. Ако погледнем в по-обширен план, традицията на българската скулптура се корени в иконостасa, защото резбата е скулптура от дърво.

© Снимка: www.pravoslavieto.com

Иконостасът на храма „Успение на Пресвета Богородица” в Пазарджик. Автор: Макарие Негриев, 1840 г.

Българският иконостас се отличава от тези в останалите православни църкви по силното присъствие на орнамента, както и с изключителната си многопластовост. Характерни са работите на резбарите от Дебърската художествена школа. Тези майстори били толкова прочути, че през четиридесетте години на XIX век пазарджиклии теглят заем от 70 000 гроша от Виенската банка, за да поканят дебърски резбари да изработят иконостаса на църквата „Света Богородица” в града. Работата по резбата им отнела около пет години, а в иконостаса са изобразени не само растителни и животински орнаменти, но присъстват и човешки фигури.

© Снимка: www.tryavna-museum.com

Слънца-тавани в Даскаловата къща в град Трявна.

Именно творбите на резбарите от Трявна привличат туристите към този красив старопланински град. Днес там се намира и музеят на дърворезбата, показващ на посетителите най-високите постижения на майсторите от този край. Той е в Даскаловата къща, която е строена през 1804-1808 г. от майстор Димитър Ошанеца и неговият помощник Иван Бочуковеца. Завършвайки строежа, те сключват облог за изработката на дърворезбените тавани. Двамата творят в продължение на шест месеца, а изработените от тях слънца-тавани са ненадминати шедьоври на резбарското изкуство.

© Снимка: Мария Пеева

Антон Дончев – „Триумф” НДК, 1981-82 г.

След края на Възраждането дърворезбата постепенно губи своите позиции сред новите архитектурни тенденции. Години по-късно тя преживява своя втори разцвет по времето на социализма. След шестдесетте години на XX век започват да се строят резиденции, посолства, ритуални домове и други представителни обществени сгради. Държавата поръчва големи проекти на известни творци. Макар и някои от тези творби днес да имат спорна художествена стойност, този период дава нов живот на резбарството. Благодарение на тези държавни поръчки и много млади автори намират поле и средства за изява. Един от проектите е в Националния дворец на културата в София, където целта е да бъдат създадени произведения за интериора на бъдещия фестивален и конгресен център. Сред прекрасните стенни декоративни пана е и резбата „Триумф” на проф. Антон Дончев, която изобразява идеята за вечната борба между доброто и злото.

© Снимка: Мария Пеева

Проф. Петър Бонев и студенти

В началото на XXI век резбата е не само красив спомен за отминалите времена. Все още в страната съществуват училища, в които се изучават тънкостите на занаята. А единственото висше учебно заведение в Европа, където млади артисти могат да доразвият индивидуалните си качества в традициите на това изкуство, е Националната художествена академия. В нея вече сто и дванадесет години съществува специалност „Резба”.

© Снимка: Мария Пеева

В нашето ателие всички преподаватели имат свой почерк и облик. Стремежът на всеки един от нас е от академията да излизат студенти, които са намерили собствения си път – обобщава ръководителят на специалността проф. Бонев. – Защото художник е онзи, който е различен, а не онзи, който е същият. В днешно време вече няма школи, а всеки резбар трябва да се отличава с индивидуален почерк.

ИСТОРИЯ НА УСМИВКАТА

               1. Усмивка!

               2. Изхубих себе си! Някъде там. Пред или зад усмивката?

               3. Да се намеря ли? Знам ли къде да се търся!

               4. Не!

               5. Добре!

               6. Но се намерих. 

               7. Намерих едно момиче... не себе си. 

               8. Изтощих се!

               9. Умрях!

             10. Родих се!