Прости ми!

Страх ме беше!

От какво и аз не знам.

Сама създадох илюзорните проблеми.

Сама ще ги реша. Позволи ми!

Ако не успея застани до мен и помогни ми.

Шептях Обичам те-  на ум!

Платоничното прерастна във космично.

Треперех  от вълнение.

Душата ми-  и тя не спря.

Отново искам да усетя топлината в прегръдката ни.

И онова Обичам те на ум-  без да чакам да го чуя!

Да се слеем без страха ми-  дали ще свърши и кога.

Да го направим чисто...!

Просто ей така.

Целувам те със цялото си тяло. Със всичките си сетива.

Без да искам да е вечно-  инъче ще умра.

После пак ще заживея. Пак от нея- любовта!

Прости ми! Задуших те май!

Докато мисля-  не докато чувствам!

Та нали когато двама души се обичат,

Те си дават просто свобода, а не я отричат.

Позволи ми!

11.02.2014